Хлорофилът и човешката кръв.
По структура хлорофилът е много близък до структурата на хем-желязото, което позволява на кръвта да транспортира кислород. И хлорофилът, и хем-желязото имат специфична химична структура, известна като порфиринов пръстен. Разликата помежду им е, че в центъра на порфириновия пръстен на хлорофила централният атом е магнезий, а на хем-желязото – желязо.

Съществуват достатъчно научни доказателства, че редовният прием на храни, богати на хлорофил и/или на екстракт от хлорофил, значително допринася за увеличаване на червените кръвни клетки. Хлорофилът снабдява тялото с порфиринови пръстени, благодарение на което тялото по-лесно произвежда хем-желязото, необходимо за увеличаване броя на червените кръвни клетки. Но полезното въздействие на хлорофила върху здравето не се изчерпва и с това.

Една отдавна забравена глава в историята на хлорофила… 
През 1930 г. д-р Ханс Фишер печели Нобелова награда за картографиране на молекулярната структура на хем-желязото и изследванията си върху си хлорофила и синтеза на хемин – желязо-съдържащ порфирин или още по-точно – протопорфирин IX, съдържащ железен йон хем В. Откритията на д-р Фишер бързо завоюват вниманието на обществеността. Зъболекарите започват да забелязват, че децата, които използват пасти за зъби с хлорофил имат от 2 до 3 пъти по-добро дентално здраве [3] [4].  Специалистите по респираторни заболявания д-р Робърт Ридпат и д-р Карол Дейвис използват хлорофил в лечението на 1000 пациенти, отбелязвайки, че сред тях не е имало нито един случай, в който хлорофилът да не е подобрил здравето на дихателната система [5]. Много скоро след това хлорофилът се превръща в основен център на внимание от страна на медицината и обществото, но хлорофил манията от 1930 и 1940 година затихва с откриването на антибиотиците. Оттогава насам медицинските изследвания върху „вълшебния” зелен пигмент започват рязко да намаляват.
Независимо от всичко обаче, много интегративни лекари и учени се завръщат към хлорофила с още по-голям интерес.

Преоткриването на пречистващата сила на хлорофила.
През 2005 г., група германски учени публикуват в издание Канцерогенеза (Carcinogenesis) изследване, според което хлорофилът има отлично влияние върху дебелото черво. Според изследователите хлорофилът блокира усвояването на специфична молекула в дебелото черво, благодарение на което стените на дебелото черво се поддържат гладки и здрави [6].

Изследване на специалисти от  Linus Pauling Institute открива, че както хлорофилът, така и неговият метаболит – хлорофилин, намаляват усвояването на т. нар. афлатоксини – опасни микотоксини, произвеждани от няколко вида гъбички от рода на аспергила. Тези гъбички растат върху зърнените култури, семената и плодовете на растения с високо съдържание на масла. Най-податливи на зараза с гъбичките са зърнените храни, съхранявани в условията на влажен и горещ климат. Афлатоксините са мощни хепатоканцерогени с ужасно въздействие най-вече върху черния дроб [7].

Хлорофилът има страхотно въздействие върху цялата храносмилателна система, което може да се сравни с „вътрешен душ”, тъй като пречиства червата както никое друго средство.

Според покойния д-р Бернард Йенсен, пионер на холистичното здраве и автор на книгата Chlorella, Gem of the Orient , хлорофилът е най-ефикасният пречистващ агент, познат на човечеството.

Хлорелата, бялата черница (Morus alba), пшеничната трева, люцерната и др., са едни от най-богатите на хлорофил растения.

източник: revita.bg

Ние препоръчваме:
Хлорела (микро-водорасли)
Бяла черница
Люцерна (лист)
ХЛОРОФРЕШ Хлорофилови капки